• 31.03.2023

ЕФЕ: Латинска Америка подхожда предпазливо на фона на призивите на Зеленски за подкрепа

 ЕФЕ: Латинска Америка подхожда предпазливо на фона на призивите на Зеленски за подкрепа

Година след началото на руската инвазия в Украйна украинският президент Володимир Зеленски търси съюзници по цял свят, за да притисне още повече Русия на международната сцена. В Латинска Америка обаче все още преобладава чувството на предпазливост заради опасения от това как случващото се ще се отрази на стабилността ѝ в дългосрочен план, предаде ЕФЕ, цитиран от БТА.

Зеленски си е подсигурил подкрепата на Запада, но се налага да разшири кръга от свои поддръжници. Това обаче ще се превърне в нелека задача, тъй като в Южна Америка е вероятно да се натъкне на стари „приятели“ на Москва, които, въпреки че осъдиха руската инвазия, не са предприели никакви действия и позицията им остана само на думи.

Чили осъди действията на Русия

Може да се каже, че държавата, която най-остро осъди Русия и която излезе с най-ясна дипломатическа позиция, е Чили. Нейният президент Габриел Борич заклейми „руската агресия“ и лично информира Зеленски, че „може да разчита на Чили за оказване на хуманитарна помощ“.

По случай първата годишнина от руската инвазия, която се навърши на 24 февруари, Борич изрази солидарност с украинския народ и публикува в социалните мрежи, че „мирът трябва да се основава на спазване на международното право и на човешките права“.

Борич винаги е бил „последователен и красноречив“ в позицията си срещу Русия, каза за ЕФЕ преподавателят във Факултета по политология и управление в университета „Алберто Уртадо“ в Чили Октавио Гонсалес.

„Както на САЩ, така и на Европа им се искаше латиноамериканските държави да са не само приятелски настроени, а да са най-вече техни съюзници, да наложат икономически санкции на Русия и да изпратят оръжие на Украйна, което обаче не стана, и не смятам, че ще стане“, отбеляза той.

Аржентина и променливата ѝ позиция

В началото на инвазията Аржентина бе в добри двустранни отношения с Русия. Със задълбочаване на конфликта обаче правителството на Алберто Фернандес в крайна сметка осъди на различни форуми руската инвазия в Украйна, подчертавайки огромните икономически последици, които е предизвикала, особено в Латинска Америка.

Един от най-скорошните примери за това е спешният призив, който Аржентина направи миналата седмица за спиране на агресията и за възобновяване на преговорите.

„Подобна ескалация не води до нищо. Трябва да се спре огънят. Най-важното е да се възпре руската инвазия в Украйна“, каза преди дни външният министър на Аржентина Сантяго Каферо, който е много по-категоричен в изказа си от представители на други правителства на континента.

Латинска Америка: дистанцираност и страх

От своя страна, мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор осъди инвазията в Украйна, но в същото време влезе в пререкания с правителството на Зеленски, отказвайки да изпрати оръжия на Киев и да наложи санкции на Русия.

Както мексиканският президент, така и неговите кръгове „имат много противоречива позиция по отношение на инвазията в Украйна, като Лопес Обрадор дори поставя под въпрос инициативата на Запада за предоставяне на оръжия на Киев“, отбеляза за ЕФЕ сътрудникът в Мексиканския съвет по международни въпроси Уилям Йенсен.

„На международни форуми, включващи многонационални организации и най-вече ООН, Мексико поддържа ясна позиция срещу войната, започната от Русия. Тази позиция обаче е далеч по-неясна и противоречива в двустранните отношения между Мексико и Русия или що се отнася до определени действия на Мексико, до налагане на санкции на Русия“, допълни той.

Украйна обвинява Лопес Обрадор

През септември миналата година главният съветник на Зеленски Михайло Подоляк обвини Лопес Обрадор в изготвянето на „руски план“, предлагайки на ООН да създаде комитет за военно посредничество, ръководен от папа Франциск. Мексиканецът обаче се защити, заявявайки миналата седмица по време на редовна пресконференция, че „всички водят преговори, дори и най-заклетите врагове“.

„В Латинска Америка ще се наблюдава период на липса на твърда позиция относно вида подкрепа, която в крайна сметка може да бъде оказана на украинската кауза“, каза за ЕФЕ историкът Енрике Серано, който е и старши професор във факултета по Международна политика и урбанизъм в университета „Дел Росарио“ в Колумбия.

Тази уклончивост се дължи най-вече на бизнес отношенията, които някои южноамерикански държави поддържат директно с Русия, и на това как случващото се може да им се отрази.

Бразилия – дипломатическата позиция на Латинска Америка

Бразилия поддържаше добри дипломатически и бизнес отношения с Русия по времето на бившия си президент Жаир Болсонаро. Те не се промениха обаче дори след като неговия опонент Луиз Инасио Лула да Силва пое президентския пост.  Въпреки идеологическите различия на двамата президенти, нито един от тях не подкрепи икономическите санкции срещу Москва.

Освен това Бразилия е основен вносител на руски торове, които са необходими за поддържането на висока продуктивност в бразилското земеделие, и е партньор на Кремъл в организацията БРИКС.

Затова южноамериканският гигант, обявил своята позиция на неутралитет, се придържа към политиката на традиционната дипломация, която дава приоритет на преговорите и диалогът, като начин за разрешаване на конфликти.

В този ред на мисли Лула осъди руската инвазията, но и си позволи да намекне, че до известна степен Украйна също „носи отговорност“ за конфликта.

В ООН Бразилия осъди руската инвазия и миналата седмица подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН, според която руските войски незабавно и без никакви условия трябва да се изтеглят от Украйна. Бразилското правителство обаче отказа да изпрати на Украйна боеприпаси за танковете „Леопард“ въпреки молбата, която Германия ѝ отправи за това през януари.

Лула призова международната общност да работи за постигане на мира и я разкритикува, че до момента няма почти никакви инициативи, които да насърчат диалога между двете враждуващи страни.

Бразилският президент даде предложение определени държави, сред които Китай, Индия и самата Бразилия, да си сътрудничат със САЩ, Германия и Франция с цел насърчаване на диалога, но тази инициатива не бе подкрепена.

„Прогресивните правителства в Латинска Америка се опитват да се разграничат от Европа и от САЩ. Става въпрос за възраждането на латиноамериканската автономия, в която може да се чуят по-независими гледни точки и мнения, които търсят своето място на международната сцена“, отбеляза академикът Октавио Гонсалес.

Дистанцираността на Петро

Колумбия от своя страна, откакто правителството на Густаво Петро встъпи в длъжност, се държи на умерена дистанция по отношение на войната. Петро призовава за преговори и за решаване на конфликта чрез диалог, но избягва да се намесва прекалено.

В едно от малкото си публични изявления на срещата на върха на държавните и правителствени лидери на Общността на латиноамериканските и карибските държави през януари Петро подчерта отново, че няма да подкрепи войната и няма да изпрати оръжия.

„Преди години Колумбия закупи руско военно оборудване като хеликоптери, за нуждите си в страната“, каза Петро и сподели, че САЩ са поискали от Колумбия да им предаде, това което не използва от въпросното оборудване, за да го изпратят на Украйна. 

В името на мира обаче Петро заяви, че по-скоро би предал това оборудване за скрап, отколкото да изпрати „руското оръжие, за да продължи войната в Украйна“. 

Свързани публикации

None found