• 15.05.2021

Д-р Миронова: Доброволчеството не е ПР в социалните медии! Това е отговорност!

 Д-р Миронова: Доброволчеството не е ПР в социалните медии! Това е отговорност!

Д-р Десимира Миронова, Снимка: BGReporter.info

Доктор Десимира Миронова завършва Медицински Университет София през 2012 г. Придобива специалност по ендокринология, след проведено обучение и натрупан трудов стаж във Военномедицинска академия, в Клиника по „Ендокринология и болести на обмяната“. Извършва консултативни прегледи, образни изследвания, наблюдение и обучение при пациенти с ендокринни заболявания.Подготвя дисертационен труд по темата, в рамките на PhD програма към Медицински Университет София. В момента работи на “ първа линия“ в Ковид отделението на УМБАЛ „Света Анна“. От BGReporter.info, я потърсихме за коментар относно Ковид предизвикателствата пред здравната система. С д-р Миронова разговаря Цветан Фиков.

Цветан Фиков

Д-р Миронова, какво е да сте лекар на „първа линия“ в разгара на пандемия?

Това е въпрос, на който едва ли някой може да даде еднозначен отговор. За всеки един от нас това е предизвикателство във всички аспекти – професионален, личен и социален. За мен такова понятие като „лекар на първа линия“, не съществува. Всеки един лекар работещ с пациенти е на „първа линия“.Така и не се даде определение на това понятие в началото на пандемията. То дори на един етап породи спекулации, което пък създаде ненужно напрежение между колегите. Затова отново подчертавам, всички сме лекари на „първа линия“. Всички сме изложени на риск и сме  изправени пред това предизвикателство.

Случвало ли Ви се е да попаднете на пациент, който крие симптоматика?

– Честно казано не ми се е случвало. В интерес на истината, хората са доста уплашени и не прикриват симптоми. Дори повече се интересуват и задават въпроси.  

Има ли липса на персонал и  предпазни средства, подготвени ли са болниците ни за нарастващия брой инфектирани?

Едва ли някой може да се ангажира дългосрочно с това дали ще достигат лекари, медицински сестри и санитари, защото това е динамично. Много често въпросната бройка се променя и не е подчинена на математическа формула. Много зависи от броя на инфектирани колеги. Това прави пък трудна работата, а дългосрочните  стратегии и планове невъзможни.

На колко лекари разчита болницата, в която работите  и на какъв режим сте с колегите Ви?

– Както ситуацията миналата седмица беше наред, така тази няколко колеги са инфектирани. При тях към момента протича доста леко заболяването, но въпреки това те не могат да работят. Затова аз искам да благодаря на всички екипи за професионализма и отговорното отношение.

Има ли доброволци, докъде може да се разчита на тях и каква дейност имат право, и умения да извършват?

– Тази тема с доброволците набра голяма популярност в социалните медии, доколкото следя. Много се радвам, че човешкия фактор назря във всеки един от тези, които публично обявят, че са готови да се включат в справянето с тази криза, според възможностите си. От началото на втората вълна много хора заявиха гръмко, че идват да помагат, но факт е, че при нас никой не е дошъл.

Ковид отделение УМБАЛ „Света Анна“, Снимка: BGReporter.info

Това, което мога да кажа е, че не е сега времето да се прави евтин ПР на гърба на тези, които работят.

Който иска да е доброволец е добре дошъл. Няма да върнем никой. Всеки обаче трябва да е на ясно, че не идва да се снима за социалните медии и да набира популярност. Доброволчеството е отговорност от страна на доброволеца,  който поема ангажимент. Като ми каже, че може да идва всеки ден, а всъщност дойде за един, така подвежда всички нас. От друга страна институцията, в която идва този доброволец, също е ангажирана и носи отговорност и за неговото здраве.

Доброволците, които не са специалисти и нямат подготовка, те трябва да бъдат обучени, защото най-важна за нас е тяхната сигурност.

Моят апел към всеки, който иска да е доброволец е – помислете първо какво казвате и какво искате, и дали може да го направите.

Работата, която най-често извършват е да помагат в част от почистването на общите помещения, при пренос на храна и други спомагателни дейности. Там, където имат най-малко досег с пациентите, за да могат да бъдат и те максимално предпазени, за да не се инфектират. В общи линии са в помощ на всички нас, които сме в Ковид отделението.

Затова пак казвам тези доброволци, които не са медици са наша отговорност.

Имали ли  сте пациенти, които не вярват, че Ковид съществува?  

Какво е решението за намаляване на натиска върху здравната ни система?

Цялото интервю в звуковия файл!

Свързани публикации