Тотален срив в доверието на фермерите към аграрната политика през последните месеци
Снимка: BGReporter.info
Проблемите на българското земеделие не са от вчера. Те обаче продължават системно да се задълбочават и хората го усещат по два начина: по джоба си и по липсата на български плодове и зеленчуци, когато отидат в хипермаркетите. Те стават все по-дефицитни за сметка на вносните такива, както от съседните ни страни – Турция и Македония, които не са част от ЕС, така и от европейските страни членки, които пласират у нас успешно, останалото второ и трето качество продукция на своите фермери, съобщава selo.bg.
Истината за колапса на българското земеделие лъсна отново покрай фермерските протести и унищожената от градушката продукция на стопаните в Пловдивско. Оказа се за пореден път, че държавата е зла мащеха, която обезсърчава и малкото останали земеделци, които отглеждат мляко, плодове и зеленчуци и догодина в статистиката отново ще отчетем намаляване на земеделските стопанства, чийто брой стремглаво пада.
В изборно време сме и всичко е въпрос на извличане на политически дивиденти. Ясно е, че земеделците ще бъдат включени в актуализацията на бюджета на финалната права, защото залогът на партиите е голям и никоя няма да си позволи да разпали страстите за нови протести 2 месеца преди новите политически избори.
Дали тактиката “доброто, лошото ченге” ще наблюдаваме и в казуса с унищожената продукция от градушката, предстои да видим. Към момента, заявените обещетения от Министерството на земеделието не удовлетворяват зеленчукопроизводителите и те продължават със своите протести. И няма как, когато държавата е виновна за липсата на координация заради неизстреляните противоградни ракети да поставя неизгодни условия за изплащане на обезщетенията, като това за 100% пропаднали площи и суми от порядъка на 200-300 лв. на декар, които земеделците нарекоха “прах в очите на хората”.
Остават и много въпроси, които фермерите продължават да задават и искат отговори:
- Ще има ли обезщетения за площи, които нямат 100% щета?
- Тези, които имат 100% щета, ще имат ли право да участват в схемата за подпомагане по обвързаната подкрепа?
- Ще има ли обезщетения за производители, които са имали застраховки?
Напрежението, така или иначе, ще бъде потушено, но това няма да доведе до истинска промяна в земеделския сектор. Да си го кажем направо: фермерите отново ще получат една доза “морфин”, за да продължат да стоят в будна кома. Така едни пари продължават да се въртят в един тесен кръг и вносът на плодове и зеленчуци продължава да расте, което поддържа постоянния натиск на големите играчи в ЕС главно през чуждите търговски вериги. И докато тук се борим за пари за оцеляване, фонд за бедствия, гаранционен фонд за финансиране на проекти, пари за някоя и друга улица в някое село, то в Европа нещата стоят на съвсем друга плоскост.
Германия въвежда специална програма за устойчиво животновъдство с намалени въглеродни емисии, Испания отделя 10 милиарда евро от общите средства на ЕС за възстановяване след COVID-19 за най-обезлюдените си райони за енергийно възстановяване на сгради, подобрена инфраструктура, водна обезпеченост и дигитални услуги, а Словения ще налее огромна сума пари за кръгова икономика.
Така след още 5 години, ние отново ще догонваме, а дистанцията с другите държави ще е станала още по-голяма. Животновъдите пак ще се чудят защо и как да отговорят на свирепите нормативни уредби, които се задават във връзка с въглеродните емисии. Така ще сме отново в позицията както беше при категоризацията на фермите и и хиляди стопанства затвориха врати.
Българското селско стопанство има нужда от национална стратегия (а не еврофондово-европейска), която да обхване цялостното развитие на селските райони. Чакаме я повече от 20 години и явно докато земеделците не се вземат в ръце и сами да си я изработят и да настояват да бъде изпълнена, тя няма да бъде факт, защото за българските държавници земеделието е стратегически отрасъл само на хартия, за корпоративни интереси и по време на избори.
