Как ни заблуждават с фейк новини за ваксините в мрежата? Ето и фактите

 Как ни заблуждават с фейк новини за ваксините в мрежата? Ето и фактите

Снимка: Berliner Zeitung

Обикновените тагове под неверните публикации за ваксини могат да променят много.

Дезинформацията в социалните медии може да повлияе отрицателно на нагласите на хората относно безопасността и ефективността на ваксините, но надеждни организации, като университети и здравни институции, могат да играят ключова роля в развенчаването на митовете с прости етикети (тагове), които водят до фактическа информация. До такова заключение достигнаха учени от Калифорнийския университет – Дейвис в резултат на новото си проучване.

Изследователите установиха, че етикетите за проверка на фактите, разположени непосредствено под или в близост до публикация, могат да генерират по-положително отношение към ваксините, отколкото към медийната дезинформацията, съобщава glas.bg

Всъщност етикетите за проверка на факти от здравни институции и изследователски университети се възприемат като по-експертни от другите, което косвено води до по-положително отношение към ваксините.

казва Джингвен Джанг, асистент по комуникация и водещ автор на изследването, пред списание Preventive Medicine, цитирани от nauka.bg.

Изводи за COVID-19

Макар данните от това проучване да са събирани през 2018 г. – преди пандемията от SARS-CoV-2 – резултатите от него могат да повлияят на обществената комуникация и за ваксините срещу COVID-19, според изследователите.

Най-важното нещо, което научих от това изследване е, че проверката на фактите е ефективна… слагането на обикновен таг за проверка може да промени отношението на хората. На второ място, призовавам повече изследователи и учени да се включат в комуникациите в областта на общественото здраве и науката. Трябва да бъдем по-активни. В момента не използваме силата, която имаме.“

казва Джанг

Въпреки че има твърд консенсус в медицинската общност, че ваксините са безопасни, рентабилни и успешни за предотвратяване на заболявания, широкото колебание спрямо ваксините се възроди в много страни. Съединените щати са изправени пред проблеми с по-ниско от предпочитаното прилагане на ваксините срещу грип и дори морбили, което според медицинските експерти е и причината за епидемията от морбили през 2019 г.

Тъй като всякакви индивиди и групи могат да публикуват дезинформация, като неверни твърдения за ваксини, социалните медии изиграха основна роля за разпространението на дезинформация.

обяснява Джанг

Авторите на изследването са тествали ефектите от обикновените тагове за проверка на факти сред 1198 души в цялата страна, които са показали различни нива на колебливост спрямо ваксината. В експеримента изследователите са използвали множество съобщения за дезинформация, обхващащи пет вида ваксини и пет категории от 13 различни източника за проверка на фактите. Те избягваха всякакви обяснения, които повтаряха невярна информация.

Използвайки фалшив акаунт в Twitter, една от публикациите например се състоеше от дезинформационно твърдение за конкретна ваксина и снимка на ампула с ваксината. То гласеше: „Според американската система за докладване на нежелани ефекти (VAERS) има 93 000 нежелани реакции към миналогодишните грипни ваксини, включително 1080 смъртни случая и 8 888 хоспитализации“.

След това изследователите използваха редуващи се етикети за проверка на факти от различни източници в медиите, здравни организации като Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Университета Джон Хопкинс и различни алгоритми. Етикетите обикновено гласяха, че „Тази публикация е фалшифицирана. Проверено от Центровете за контрол на заболяванията. Научете защо това е невярно.“

Резултатите показаха, че хората, четящи етикети за проверка на факти, са по-склонни да развият по-положително отношение към ваксините, отколкото да бъдат дезинформирани. Освен това ефектът на таговете не е модериран от скептицизма към ваксината, вида на дезинформацията на ваксината или политическата идеология.

Какви подходи са най-ефективни когато толкова много дезинформация за ваксините е насочена към потребителите в социалните медии, част от които е малко вероятно да посетят уебсайтове за проверка на фактите или да се ангажират със задълбочено проучване?

Този ​​проект показа, че виждането на етикет за проверка на фактите непосредствено под публикация с дезинформация може да направи хората по-благосклонни към ваксините.

А въпросният етикет може да бъде съвсем прост – колкото отговор на дезинформиращ туит, който обяснява, че информацията е невярна, и дава връзки към достоверна информация в уебсайт на университет или институция.

В идеалния случай, според Джанг, маркирането трябва да се извършва от самите социални медии като Facebook и Twitter. Тя казва още, че компаниите за социални медии работят с организации, като СЗО, за да коригират дезинформацията. „Ние се насочваме в правилната посока, но има нужда да бъде направено още“.

Съавторите на проучването включват Магдалена Войташек, доцент по комуникация, и докторанти Дж. Федърстоун (Департамент по комуникация) и Кристофър Карабрезе (Департамент по обществено здравни науки), всички от Калифорнийския университет – Дейвис.

Свързани публикации

None found