• 29.09.2022

Асоциацията на съдиите по вписванията: Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на  закона за  държавния бюджет редица други закони

 Асоциацията на съдиите по вписванията: Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на  закона за  държавния бюджет редица други закони

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА, КАТО СЪСЛОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ, ОБЕДИНЯВАЩА ВСИЧКИ СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА, ИЗРАЗЯВА:

Категорично несъгласие по отношение на предложените в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет промени. Подкрепа за запазване на настоящия статут е потвърдена от всички съдии по вписванията с декларации.

Настояваме за спешна среща с всички отговорни институции.

Настоящото правителството със заявената в коалиционното споразумение политика пое ангажимент към гражданите на Република България  да осъществи необходимите реформи,  които да гарантират не само върховенство на закона, но и решаване на назрелите  проблеми в обществото.  Същевременно държавността изисква тези реформи да не внасят сътресения в действащи институти, които охраняват значим обществен интерес. Акцента следва да е „защита на правата и законните интереси на гражданите и стопанските обекти„.

С внесените в Народното събрание ПЗР на ЗДБ за 2022г., наблюдаваме безпрецедентна подмяна на едно съдебно-охранително производство и превръщането му в административно такова, като инструмент на изпълнителната власт. Държим да подчертаем, че въпросните текстове, съставени незнайно от кого и къде, не фигурираха в проекта на ЗДБ, качен за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите. В качения проектозакон на страницата на МФ на 21.01.2022г., ПЗР се състоят от 17 параграфа. За сметка на това в Народното събрание е представен законопроект, чиито ПЗР се състоят от  106 параграфа. Кога и по какъв начин тези 89 допълнителни параграфа са се появили в ЗДБ, за нас е загадка. Отворен е въпроса: С решение №42/31.01.2022г.  на Министерски съвет кой от двата текста е приет?

Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на  закона за  държавния бюджет редица други закони, които не само не са с бюджетен характер, но и в голямата си част нямат пряко отношение към формирането на приходите и разходите на бюджета.  Българска асоциация на съдиите по вписваниятасчита, че това  е  направено с цел да се спести провеждането на законовите процедури, предназначени да обезпечат прозрачността и ефективността на законодателния процес.

    Бюджетният закон е формално закон, тъй не съдържа правни норми,  уреждащи обществени отношения посмисъла на Закона за нормативните актове. Този закон представлява управленски (административен) акт, който обаче е издаден в присъщата на актовете на Народното събрание форма на закон. Формата на издаването му не променя основната му юридическа характеристика на план-сметка или списък от заложени приходи и предвиждани разходи на държавата; С ежегоден бюджетен закон не може да се „моделират държавните органи и съотношението помежду им съобразно с годишното структуриране на парламентарното мнозинство и малцинство”./ Решение № 17 от 01.10.1995 г. по к.д.№ 13/1995 г., Конституционния съд/

      Въпроса относно статута и мястото на съдиите по вписванията не еднократно е поставян, поради определени влияния и интереси. Осъзнаването от управляващите правителствата до този момент на значимостта на регулирания кръг отношения и риска,  който следва от неглижиране на охранителното производство по вписване, предотврати един огромен и безпрецедентен хаос по отношение собствеността. Винаги се е съблюдавало съответствието на системата за вписване с цялостната правна уредба по прехвърляне на собствеността, както и дълбоките културни и исторически процеси, правни традиции и икономически възможности. 

     Необходима е оптимална правна сигурност за гражданите и бизнеса  по отношение  на недвижимата собственост, а не абсолютна централизация на изпълнителната власт и липса на контрол върху нотариалното производство. 

     Вписването представлява естествено продължение на нотариалната дейност и се извършва от съдия по вписванията, като съдебен орган в режим на независима преценка и контрол.

     Собствеността върху недвижими имоти представлява 90% от националното богатство на България, според проведени проучвания. Охраната на тези отношения следва да бъде развита към още по-висока степен на гаранции, вместо да бъде администриран този процес и чрез това българската държава да се превърне в наблюдател, провеждайки по  административен ред регистрирането на статистическа информация, без възможност за гарантиране и превенция освен по исковия съдебен ред. Това от своя страна ще доведе до драстично повишаване и натоварване на работата на съдилищата, защото исковата защита остава като единствения начин на защита срещу незаконните действия, поради липсата на сега съществуващата държавна превенция в лицето на съдиите по вписванията

     Предвидената реформа в бюджетния закон ще доведе до задълбочаване на проблеми, произтичащи, именно от липсата на достатъчен независим държавен контрол. Поставените изисквания на Европейския съюз налагат  утвърждаване и ускоряване на процесите в посока към сигурност и стабилност на гражданския оборот свързан с недвижимите имоти. Следва да бъдат отчетени изменените степени, нива и видове на правонарушения  в съвременното общество, налагащи нуждата от все по-голяма превантивнадейност на съдията по вписванията в рамките на съдебната система, извън контрола на изпълнителната власт. Всички класации относно защита правото на собственост по света регистрират българския феномен на процъфтяващи имотни измами.

     Преминаването на съдиите по вписванията към централизиран орган на изпълнителната власт, който към момента е известен със срива на търговския регистър, неуредиците с регистър БУЛСТАТ,  забавеното стартиране  на  регистър за особените залози и кражбата на множество фирми,  няма да доведе до очаквания от гражданите резултат за законност и  сигурност на гражданския оборот. 

     Решението според гилдията е производството по създаване на имотен регистър да се осъществява в рамките на съответния районен съд към всеки съдебен район  и служителите на службите по вписванията към АВ да бъдат върнати като такива към районните съдилища. Така редица проблеми от процедурен и институционален характер ще бъдат преодолени. Няма други правни механизми, които да доведат до ефективност, както на подготвителния етап, така и на същинския процес по създаване на Имотен регистър, защото последният трябва да съдържа цялата правно-релевантна информация от нотариалните книги, водени и към настоящия момент по персоналната система, а без нормативно определен по обем юридически контрол от независим орган, това е невъзможно.

        Изразяваме готовността си за участия в обсъждания и работни срещи, както и включването на експерти от  Българска асоциация на съдиите по вписванията в съвместни работни групи в процеса, свързан с хармонизиране и промяна  на законодателството, касаещо охранителните производства.

                                                  УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БАСВ

Свързани публикации

None found