• 18.06.2021

Ивайло Динев: Лява или дясна е Демократична България?

 Ивайло Динев: Лява или дясна е Демократична България?

Снимка: Боряна Красимирова

Тезата на Андрей Райчев е, че ДБ представлява появата на „ново дясно“, докато за Огнян Минчев, ДБ е „новото ляво“. Може би греша, но техните тези са по-скоро водени от очакването, че „новото“ ще застраши „старото“ и ще го измести в дългосрочен план. Райчев вижда ДБ като заплаха за ГЕРБ, а Минчев за БСП.
Ако проследим социално-икономическата ситуация у нас и политическите борби през последните 30 години, ще бъде пресилено да слагаме пред ДБ категориите ляво или дясно, поне засега. ДБ е по-скоро либерален блок, обединяващ и дясно, и ляво, поради обективните социално-икономически условия и историческата траектория след 1989г.

Защо?

1. Новото ляво се появява като исторически процес в Западна Европа след 1970-те, а контекстът е много по-различен от този в България. Новото ляво е допирна точка между антикапиталистически и либертарни течения в противовес на традиционната партийна и синдикална левица, и обединява зелени политики, антиавторитаризъм, и леви икономически мерки.

Не е случайно, че тази нова левица успява най-вече там, където по-дълго време традиционната левица е на власт, синдикатите са слаби и където икономическото развитие и работнически борби довеждат до появата на нови професии и трудови навици.

Второ, както новото ляво, така и традиционното ляво днес, са представени най-вече в космополитните центрове и големите градове, докато консервативните и националистически партии в провинцията и сред по-възрастното население.

2. У нас структурирането на основните сили и тяхното разомаьосване, не се развиват по същия тертип. От началото на прехода, БСП се затвърждава като културно консервативната партия с преимущество сред малките населени места и възрастното население, докато антикомунистическия блок набира популярност сред градовете и София. След 2001, се появяват три нови течения, които на различна скорост и обем се превръщат в политически сили. От една страна са персоналистките партии на НДСВ и ГЕРБ, които обират вота на разочарованите.

От друга страна са крайнодясното популистко течение на АТАКА (и последвалите я един куп патриоти) и либералното течение на зелени и антикорупционни движения.

Тези две течения представляват т.нар. разлом на глобализацията в пост-социалистическия контекст със силно противостоящи културни схеми, традиционалисти-космополити, материалисти-пост-материалисти. Националистите разширяват обхвата в областни градове и крайни квартали, докато либералните течения в София и сред емиграцията.

3. За разлика от историческите процеси в Европа, а и други бивши соц държави, у нас пост-преходната социална критика на губещите (бедност, неравенства) бива използвана от националисти, докато либералните течения странят от лявата идентичност и левите икономически мерки.

Тук основна роля изиграва традиционната консервативна позиция на БСП и масовото налагане на лявото като опасна и назадничава идентичност, както и сближаването на либералните течения с хегемонната неолиберална икономическа мисъл.

В други пост-соц държави, например, неправителственият сектор си колаборира с леви групи на културно либерални теми като миграция и корупция. У нас този процес е в друга траектория.

4. Вероятно ако България бе икономически и социално по-развита, щяхме да наблюдаваме процес на поява едновременно на партийно либерално ляво (антиавторитарно и антикапиталистическо) и либерално дясно (антиавторитарно и прокапиталистическо) с голям електорален потенциал. Само че България все още е в етап на широко разпространени традиционни ценности и всеобхватна икономическа феодализация. Основните социални групи, които търсят партии от нов тип са образованата средна класа, в това число т.нар. креативна класа, социо-културни специалисти, прекариат и свободни професии. Поради социалната структура на обществото ни, тези групи са все още твърде несъществени за политическия процес и вероятно заради това Демократична България избягва етикетите ляво и дясно, а в програмата й могат да се прочетат и леви, и десни мерки и реформи.

5. Като става въпрос за чисто идейното ново ляво, то е все още малко и аморфно, поради изредените ред причини.

Исторически то отсъства от големите сблъсъци заради хегемонията в ляво на БСП и заради догматизацията на лявото като идентичност.

Засега то е най-силно изразено, неслучайно, сред академични, журналистически и активистки проекти като Солидарна България, Диверсия, Нови леви перспективи, КОИ, Барикада, Фабрика Автономия, ЛевФем, Автономен работнически синдикат и други.


Изглежда неминуемо ДБ и новото ляво да увеличават своята политическа значимост и потенциал за сметка на традиционните сили в следващите години. Вероятно едва при появата на силна нова левица, ДБ ще се отграничи вдясно икономически.

Свързани публикации