• 25.05.2024

За властта, страхът и лошия Кумчо Вълчо

 За властта, страхът и лошия Кумчо Вълчо

Снимка: facebook

Всяка власт насажда някакъв страх – корупция, престъпност, измами, диктат и болести дори. Лошото е, че често тези масови страхове са митологизирани, до такава степен, че на един етап отпада самият страх от тях. Обществото възприема лошият “черен вълк”, и продължава да живее, примирено, с надеждата, че “пу-пу и да не се случва”.
Проблемът остава и зрее, страхът се размива с нормалност.
Това ни е заложено, да игнорираме, дълга и продължителна заплаха, до момент на свикване.
Това обаче изяжда обществения имунитет.
Смирено общество, надяващо се, че “преклонената главица сабя не я сече”.
Всеки оцелява сам за себе си в джунглата на собствените ни страхове, как ще си платим, парното, храната, ипотеката, лекарствата, ще имаме ли работа, парите изкарани днес, ще са ли със същата стойност утре? Ежедневни страхове.
Корупция? Престъпност? Диктат? Вирус?
Нямам време за тези неща, “Пу-пу, да не ни се налага..”
Властта освен от страх, се нуждае и от враг.
По някога врагът се появява сам. Тогава властта или знае или не знае, как да се справи. Ако знае, значи просто ни показва “лошият вълк”, който е хванала. Тогава ние се радваме на трофеят на властта, която най-накрая е свършила нещо в наша полза.
Когато властта не знае какво да прави, значи “вълкът е още в гората”.
Може пък този вълк да е истински, да не поредната бутафория на властта.
Е, тогава обществото, често се оказва в ситуация “не знам, оправяй се сам”.
Тогава отново се завърта “Пу-пу, да не ни стига…” и така до свикване.

Свързани публикации

None found