Цветан Фиков: Вместо „вратата на промяната“ не отворихме ли „Порозорецът на Овертон?“  

Процесите в България в през последната година буквално преобърнаха наопаки ценностната ни система. Една група хора етикетирали се като „промяна“ се превърнаха в единствена инстанция за почтеност и морал. Те са стожерите на новото и всеки който те посочат е носител на статуквото и е правилно да бъде изчегъртан В последните дни обаче ни става все по-ясно, че нито са носители на морал, нито са стожери на почтеността.   

Джоузеф Овертон,  докато е  старши вицепрезидент на Центъра за обществена политика Макинак, описва как съвършено чужди на обществото идеи се изваждат от дупката на общественото презрение и ненавист, излъскват се до блясък, а на финала се превръщат в обществена норма се закрепват законодателно.

Според теорията на Овертон за всяка идея или проблем в обществото има и „прозорец на възможностите. „В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание за нормално и закрепено с норми.

Всеки може да намери и прочете за себе си теорията на Джоузеф Овертон. Дали някой не задейства този механизъм и в България. Преди година за почна с „немислимото“ – заклеймяване на политическият противник до повишаване на обществения градус на омразата. Тежко противопоставяне, което като общество бяхме преживяли и забравили още 90 -те. После премина в стадий в който носителите на „новото нормално“, завзеха властта чрез т.нар. „100 % машинен вот“. Веднъж определили се като единствени носители на „морал и почтеност“, обществото вече беше готово да приеме всеки техен приятелско-роднински кръг за част от „братството на почтените“. „Немислимото“ за обществото само до преди година – във властта да попадат приятели и роднини се превърна в обществена норма. Обществото го неглижира в името на промяната и проповядваната до втръсване от същите „герой на промяната“ – почтеност“.

Само до преди година това, че бившия премиер Борисов е бил с жена в спалнята си, която видиш ли е пуснала клип с ключета и пачки, беше скандално и немислимо. Обществото беше готово да го линчува, първо че прави секс, после, че има ключета в шкафа.

А колко ли в шкафчета с пачки и ключета, са едни девет милиада (9 000 000 000) лв. за седем дни през декември 2021 г?

Това никой не го вълнува защото го няма на клипче и снимка. Не се възприема, като истина от „промененото“ ни общество.

Днес обаче под етикета на „почтеността“, премиер на държавата бърка под полата на началника си на кабинета в коридора на луксозна дискретна, частна квартира. Това се оказва съвсем несмущаващ факт за същото това общество и то се втурва да го брани, че имал право на личен живот. Дори повече, същото общество намира за грубо и осъдително това, че някой пуска клип и си е позволил да снима и покаже истината. Но истината не е само тогава когато ни харесва.

Така изведнъж ценностите са подменени. Почтеността и морала са изместени на друга плоскост. Не е лошо да назначиш любовницата си на висока заплата, дори не е лошо да правите любов в частни квартири, но страшно лошо е да те снимат, да покажат истината за теб. Да използваш правителствен смолет за да отидеш уж на високопоставена вечеря, на която те няма на нито една снимка? Та от министерски съвет ни заливат с имейли за всеки разговор на Петков по телефона. Сега обаче става ясно, че е бил там от „журналистически въпрос“ с нарочен имейл изпратен до всчики. Това е направо граничещо с престъпление върху морала, прозрачността и почтеността такива каквито би трябвало да са те.

Такава „промяна и почтеност“ вече са пагубни, за обществото.

Тя е способна да размие до такава степен моралните устой на българите, че да можем да приемем всяко едно престъпление на самоопределилите се за „почтени“ във властта. Да го възприемем, като неотложна борба срещу корупцията и стария обществен морален модел -борба срещу статуквото във всичките му измерения. Да ни бъде представено за „новото морално и почтено“.

Историята изобилства с много такива примери, при които властта е налагала нова норма за обществена нормалност. Като започнем от робството в САЩ, преминем през Германия на Хитлер и комунизма, та дори и Путин и войната в Украйна. Това са все примери в които терора и неспазването на права са били приемани за почтеност и морал в борбата срещу стария порочен модел на корупция и статукво и всеки може да бъде набелазан за враг. Историята показва обаче, че тази „врата на промяната“ или „прозорец на Овертон“, отварят винаги „кутията на Пандора“. Превръщат най-низките човешки страсти, клеветата, лъжата, прелюбодейството и дори убийството в общоприета обществена норма в името на новото и посочената почтенност.      

Свързани публикации

None found