• 5 март, 2021

Виктор Димчев: 2013 – 2020 – Какво научихме от протестите?

 Виктор Димчев: 2013 – 2020 – Какво научихме от протестите?

Колаж: BGreporter.info

Анализ на Виктор Димчев – възпитаник на НГДЕК и Софийския университет, магистър по история. Продуцент и фотограф, автор на множество документални филми и клипове, излъчвани в десетки български и международни ТВ канали.

Снимка: BGreporter.info

Приликите между протестите от 2013-та и 2020-та са много повече от разликите. Това илюстрира приемственост, липса на обществено развитие, безидейно копиране на протестни модели и в крайна сметка е отличен индикатор за преценка на протестната тежест на двете протестни вълни.

И двете протестни години бяха белязани от два отделни, но свързани цикъла на протести. Февруарци през 2013-та избухнаха с малобройни, но настойчиви протести. Техният устрем стигна до логична развръзка с минимално количество насилие, което доведе до оставка.

Снимка: Виктор Димчев
Белият бус с музика и лидери от февруари 2013

Бързата победа нулира протестното ядро и на следващите парламентарни избори то събра повече от скромна подкрепа, за да залезе напълно още при следващата протестна вълна същата година. Зимната протестна вълна на 2020 по същия начин направи за кратко звезда една възрожденска партия, която още при лятната вълна напълно загуби своя облик, въпреки няколкото частично успешни блокади из Пловдив, Стара Загора и Варна.

Снимка: Виктор Димчев
Човекът, заради когото Бойко Борисов подаде оставка през 2013, симулиращ, че в главата му е счупена полицейска палка, самоокървавил се с малко джобно ножче

Юнци 2013 постигнаха набързо своята пряка конкретна цел и оставка, а после повече от година партийно протестираха до голямата цел – оставка на кабинета, която в крайна сметка падна казионно, след договорка между парламентарните политически елити и изборите, които ни доведоха до сегашната криза. Юлци 2020 тръгнаха по същия път, но заради директното копиране на успешния предишен модел в крайна сметка се спъват в реализирането на целта, която става все по-отнесена и най-вероятно също ще приключи с програмиран финал и избори в удобно време за големите политически играчи.

Разликите между двете протестни вълни са наистина много малки, но съществени и определящи. Докато през 2013-та бунтовете все още можеха да бъдат припознати като част от всенародния протестен гняв, отразяван широко от медии, омаловажаван от други, през 2020-та на практика липсва положителната медийна оценка извън тесните партийно-корпоративни зависимости на отделни фактори в медийния свят.

Снимка Виктор Димчев
14-ти юни 2013, на предни линии се виждат известни блогъри, но и част от градския елит на ГЕРБ

Реалността в медийния свят до голяма степен отговаря на силно увеличеното присъствие на граждански медии и независими наблюдатели, чието поставяне в зависимост е трудно. Всеки участник с телефон вече е репортер и манипулацията на общественото мнение изглежда все по-трудна.

Няма успешна формула за протести. Вълната от 2013-та показа, че дългото следване на конкретни искания води до бавен, но успешен финал. Тази от 2020-та показва, че когато протестиращите видят в себе си нов орган за управление на страната, бързо и сигурно енергията се разлива и изчезва.

И ако 2013-та ни донесе такова разместване, което всъщност удвои престоя във властта на сегашната политическа класа, но протестите от 2020-та не просто не предлагат нови решения и лица, но връщат възможните избори десетилетия назад.

Снимка: Виктор Димчев
Протестите през 2020 са цветни и млади

Ако през 2013-та изглеждаше възможно Костов, Доган, Станишев, Борисов и компания да променят нещо, то днес надеждите за промяна не съответстват на политическата тежест на Кънев, Карадайъ, Нинова и Цветанов. Край линията отново загряват за участие във властта Иванов, Симеонов и Трифонов, а вече участвалите Манолова, Кунева, Петков, Дончева, Инджова по нищо не отстъпват на Ерменков, Бареков, Местан, Янев и другите.

Само времето ще покаже кои от тези играчи ще се възродят и кои политики ще намерят своите нови изразители. Двойките Чукалов-Сидеров и Мирчев-Иванов са само една от видимите резултати от това ново пренареждане, в което случайност изглежда пак ще липсва.

Снимка: Виктор Димчев
Германският посланик подкрепя протестите пред Посолството на ФРГ

Кратка сравнителна таблица между 2013 и 2020:

Протестни действия20132020
Оставка на премиераДаДа
Оставка на главния прокурорДаДа
Разпускане на НС и нови избориДаДа
Оставка на шефа на ДАНСДаНе
Протести срещу БНТДаДа
Искания за промяна на КонституциятаДаДа
Протест срещу партиитеДаДа
Участие на политически партии на ниво лидериДаДа
Смесване на леви и десни протестни ядраДаДа
Възникване на постоянни лагери на някои от участниците в протестаДаДа
Блокиране на придвижването на държавни служителиДаДа
Дневни пропагандни малки акцииДаДа
Блокиране на пътни артерииДаДа
Ежедневни вечерни протестиДаДа
Изградени временни протестни улични офисиДаДа
Символичен анархизъмДаДа
Разцепления сред различните ядра на протестаДаДа
Плажни забавления на площадаДаДа
Обявяване на нови политически проектиДаДа
Символична подкрепа от страна на държавния главаДаДа
Реална подкрепа от страна на държавния главаНеДа
Снимка: Виктор Димчев
2020-та – Васил Божков влиза в политиката

Свързани публикации