БСП в ролята на политически дезертьор
Снимка: Архив
Едва ли има вече наивник, който да не е наясно с услужливата и комфортна роля, която си избра БСП през този мандат в парламента. Още от самото начало на конструирането на това Народно събрание, БСП -то на Нинова избра позицията на отсъстващ от терена играч. На БСП ѝ хареса да напуска парламента, като дете на което са му взели кофичката в квартален пясъчник с повод и без повод.
Отсъствието на БСП от парламента времево през тези 4 години вече е в доста по-голямо съотношение от нейното участие в работния процес на тази институция. Вероятно тази липса би било работещ инструмент, ако от това зависеше оцеляването на тази власт. Обаче това днес не е така.
Сега се гласува бюджет по време на пандемия.
Нещо безпрецедено в най-новата ни история. Ситуация, която все повече е оприличавана от анализаторите, като състояние на война… и то биологическа. Историческа ситуация без аналог. И къде е БСП?
БСП с нокти и зъби трябваше да брани, и отстоява социалните пунктове на тази финансова рамка. Парите на всички нас – събрани чрез данъци и разпределени в бюджет, задаващ ходът на икономиката за една година напред. И ако БСП се канеше да управлява, в залата трябваше да са всички нейни депутати. Да се изказват и да бранят нашите пари! Защото, ако иска наистина БСП да печели избори, то ще е наясно, че точно тя ще трябва да управлява цяла една година с бюджета на ГЕРБ. Този бюджет не е пореден за мандата, това е бюджетът в годината на изборите. Бюджетът и на следващото управление на страната. Но БСП, ще е отсъствала от този час по управление.
Парламентарната роля на една опозиция, не е да абдикира от работно си място.
Да се прави на нацупено девойче. Не! Ролята на опозицията е да предлага политика, да е алтернатива, да е в пленарна зала и да участва във всеки дебат с аргументи, за които избирателите са и дали гласът си да ги представлява. Колкото и да е слаба, колкото и да не се чува гласът ѝ, тя има своето не малко парламентарно време за изказвания от трибуната. Изказвания които да уплътнят, алтернативната лява политика по финансовата рамка, която левицата предлага. Да, БСП трябваше да е там дори, за да артикулира недъзите на управляващите и да атакува с предложения, политиката на несмасленото управление. БСП обаче и за тези неща я нямаше този път в залата. Нинова е болна…парламентарната група, вероятно и тя. Или си избра другата роля – ролята на фигурант, липсващ от бойното поле, ролята на политическият дезертьор.
С БСП или без БСП, “кучето си лае, а керванът си върви”, а в конкретния случай – кучето дори изобщо липсва от пленарна зала.
А когато кучето го няма на пост, няма как да захапе и никой на изборите догодина през март.
В целя мандат БСП под вещото ръководство на Нинова, прие поведението на ранното СДС, което напускаше парламента с повод или без, и дори когато се подписваше Конституцията. СДС което отлюспваше, делеше на наши и ваши, на семки, люспи и други аграрни материали своите депутати. И ако, за СДС тези похвати с напускания на парламента и платките пред него, бяха нормални, за онази ситуация на „младата ни демокрация“ и неопитната синя опозиция, то днес отсъствието на опозицията не е демонстрация на сила. Днес това е знак за липса на съдържание, аргументи и алтернатива на политиката водена от управлението.
Знак за политическа слабост.
Затова БСП се чувства много по-удобно в отсъствието си, от колкото в безгласното си и безидейно присъствие. А, когато присъства единственото с което се занимава е отново със себе си и със собствения си идейно – политически разпад.
В цялата история на преходът ни след 1996 година, БСП е имала 2 пъти възможност за толкова голяма група депутати.
Когато БСП при Станишев разполагаше с 87 депутата, управляваше страната. С 80 депутата при Нинова, абдикира тотално от парламентарния живот, за това и депутатите бягат от потъващата гемия на „консолидацията” пропагандирана от Нинова и нейния полит. кръжок. Това е сигнал за тотална безидейност и политическа импотентност. Както се казваше в онзи репортаж, „исках да гласувам, но не’мах желание“. Нинова превърна БСП в опозиция изпразнена от съдържание и присъствие от политическата картинка в парламента. БСП при Нинова се превърна в площадна, градска партия, статист в чужди протести, напълно ненужна и неразпознаваема, като политика, за алтернатива на изхабеното управление на Борисов. Дори повече – опозицията се превърна в играч, услужливо осигуряващ лесни – служебни победи, на Борисов – отсъствайки.
Партия бягаща от парламентарния терен и от отговорността с която избирателите са я натоварили, изпращайки я в парламента до март 2021 г.
