Борислав Райчев: Екипът на Петков не може да управлява и квартален магазин

Борислав Райчев е председател на Гражданско сдружение „Сила“, което организира масови протести срещу големите вериги, осъществяващи монопол с горивата у нас. През 2013 година „Сила“ беше от водещите формации, които свалиха първото правителство на ГЕРБ и участваха в създаването на структурите на България без цензура. През лятото на миналата година момчетата от „Сила“ отново бяха на улицата и настояваха за импийчмънт на президента Румен Радев като разеденител на нацията. Сега обещават отново да протестират срещу политиката на правителството за цените на горивата и ескалиращата инфлация.

– Г-н Райчев, ако гледаме социологическите проучвания, като че ли ефектът от „изчегъртването“ на ГЕРБ обърна посоката. Сега те са първа политическа сила, а „Продължаваме промяната“ остават втори, но със значителни загуби в подкрепата само за няколко месеца. Как си го обяснявате?

– Губят почва. Големият им проблем е, че не са управлявали никога нищо. И когато се заемеш с управление след като дълго време преди теб е управлявала друга партия, би трябвало да си наясно, че пред теб ще има „минни полета“. Би трябвало да си подготвен за това – икономически, дипломатически  и всячески. Но когато не си подготвен и не можеш да отговориш на желанието на хората за управление, ти изпадаш в ситуация, в каквато те са изпаднали в момента – да губиш всичко, и цялата подкрепа, която са имали досега. Те изгубиха до 60%, може да стигнат и до 80%, като ги гледам как вървят.

– Споменахте и дипломатически причини, а точно сега те се оказаха голямо препятствие за правителството – задълбочаване на проблемите със Северна Македония и помощта за Украйна. Нека почнем от войната с Украйна. 

– Ние сме държава без всякакъв военен ресурс, за да се опитваме да комуникираме на военно ниво със случващото се в Украйна, нито можем да налагаме някакви санкции на агресора. Не трябваше да взимаме никакво отношение, а ние в споделеното ни европейско пътуване се опитваме да се наложим като някаква велика държава.

– Каква трябваше да е позицията на България и дали е възможен неутралитет в рамките на НАТО, е друг въпрос, но вие виждате разноговоренето – между премиера и външния министър, която заяви, че говорим имаме две външни политики. Как ви се вижда арбитражът на г-н Петков между БСП и „Демократична България“?

– И двете не водят доникъде. Те от самото начало заявиха, че няма да преминат своите т.нар. червени линии във връзка с войната в Украйна. Парламентът взе решение да даде каски и защитни жилетки на гражданите в Украйна, но това изобщо не е достатъчно като една военна помощ. Ясно, че нито Кирил Петков, нито Асен Василев, нито който и да е от правителството и от управляващата клика, може да се справи с този проблем и да умиротвори тези структури от коалицията БСП и ДБ. Те са две крайно различни партии по идеология и по мислене и не знам как може изобщо да се постигне какъвто и да е консенсус между тях. Те нямат общо по политиката на европейските ценности, европейска държава, европейска структура. По принцип като коалиция те са абсолютен оксиморон и не би трябвало изобщо да са в общо управление.

– Друга кризисна ситуация се очерта около Северна Македония с подозренията, че премиерът Петков на своя глава договаря с македонците неща, за които правителството не знае. Внезапно ескалира и крайната антибългарската риторика, което видяхме тия дни например покрай посещението на Петков В Битоля.

– Все пак Битоля се слави като един най-размирните градове по отношение българи и македонци. Те винаги са били против нас, имат си някакви неписани (или може би и вече написани) исторически факти, които нямат нищо общо с реалната история, с което облъчват и смущават цялото население там.

– Те дори се заканиха да скъсат Договора за приятелство и сътрудничество, което е нещо ново в отношенията между РСМ и България, един нов момент в отношенията ни. Кое предизвика тази ескалация?

– Ние задълбочаваме конфликта, вместо да го решим или ограничим. Ние трябва да сме много дипломатични по отношение на Северна Македония. Ние поставяме едни условия, македонците с някои се съгласиха и тогава се появява един Кирил Петков, който решава да вземе нещата в свои ръце, без да обръща внимание на предишната воля на дипломацията и какво е постигнато. И македонците се объркаха от нашите действия. Не знаят какво са мислят – дали не е някакъв шантаж от наша страна.

Бойко Борисов с Договора за приятелство беше задал точни и ясни точки, точни и ясни позиции, точна и ясна посока, по която трябва да се върви за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. А г-н Петков идва и обещава да ги пуснем в ЕС, без да държи сметка докъде са стигнали преговорите. За нас признанието е по-важно за бъдещите ни отношения. Те трябва да признаят историческите факти, но не само на думи. Разбутването на кабинета „Борисов“ и тази вече опорочена коалиция, която върви към разпад, показа, че ние трябва да спазваме европейските ценности, а не кой колко даде. В момента наблюдаваме едни лакоми кучета, които лапат, каквото им се подаде.

– Как да си обясним, че в тежките времена за бизнеса по време на пандемията цените и инфлацията имаха далеч по-ниски стойности от сегашните, които вече надхвърлят психологическата граница, а според едно допитване около 79% смятат, че ще става по-лошо.

– Ние сме единствените, които не се възползвахме навреме от европейските фондове, защото не си написа доклада както трябва. В момента работим с руски петрол, който е по-евтин от другия, който можем да внасяме и цената би трябвало да е с 60-70 стотинки по евтин. Но никой от икономическите капацитети не взе под внимание това нещо, дори не го коментираха и обясниха по медиите. Картелът на горивата вече е напълно ясен и се вижда от всеки.

Относно цените е хубаво и да се спомене, че горивата могат да бъдат регулирани от държавата и от Комисията за защита на конкуренцията. Ценообразуването се случва с ДДС, с акциз, който е на 1 лев и 5 стотинки и от години не е мърдан като цена. Всичко останало са спекулативни цени за търговците, въпреки че държавата може да влезе в тази цена като регулатор и да пробие картелните споразумения, които правят самите търговци на горива. Знае се, че горивата са в основата на повишаването на всяка цена, а защо държавата не се намесва, чакам обяснение.

– Това за горивата, но храните бягат много по-бързо.

– Бягат заради цените на горивата, транспорт и т.н., повишават цената на крайния продукт в големи стойности.

– Влиза ли в ролята си Комисията за конкуренцията?

– Тази комисия би трябвало да установява порочни практики като картели и монополи, да разбива подобни състояния на дадени търговски неписани споразумения, и също така, ако тя не се справя поради лоша практика и поради вземане на пари под масата, държавата е длъжна да отстрани всичките членове и да сложи заместници до изясняване на конкретния случай. И същевременно да урегулира цените на крайните продукти на клиентите, каквито сме всички ние. Но Петков и компания не се справят, те не са в състояние да управляват и малък квартален магазин, тъй като са затънали в зависимости и процедури.

И нещо, което забелязах днес (вчера). Бензиностанциите на големите вериги са свалили цените в различни обекти и на различни места в столицата. Има разлика от около 10 стотинки – от 3,15 на 3,06, което е ясна договорка по повод срещата на Кирил Петков с търговците на горива. Но това не е цената, която гоним. В този инфлационен индекс цената трябва да е не повече от 2,60-2,70 лв., максимум 3 лв.

Цените, а не Северна Македония или Украйна, ще решат съдбата на кабинета. Това ви го гарантирам. И още другата седмица започва гражданска офанзива срещу тези хора.

Свързани публикации

None found